Св. Григорий Богослов

Григорий Богослов или Григорий Назиански (на латински: Gregorius Nazianzenus) e християнски светец, нарежда се сред най-заслужилите от отците на църквата, близък съратник на много църковни прелати и Василий Велики.

Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година – епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели. Паметта му се почита на 25 януари (7 февруари).

Първоначално той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назианз (където баща му Григорий е епископ), Кападокия, Александрия и Атина. Докато е в Атина, установява близко приятелство със Свети Василий Велики, а също се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиан Отстъпник. Докато завършва образованието си, Григорий учи за кратко риторика в Атина.

През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.

След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка част от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.

Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“.